Външният дълг е важен икономически показател, който отразява финансовото здраве на една страна и способността ѝ да обслужва задълженията си към чуждестранни кредитори. Този дълг включва всички задължения на държавата, предприятията и финансовите институции, които са привлечени от чуждестранни източници. Той може да включва различни видове задължения – заеми, облигации и други финансови инструменти.
Данни за първото полугодие
Брутният външен дълг на България към края на юни тази година възлиза на 44,064 млрд. евро. Това означава нарастване с 316,6 млн. евро (0,7%) сравнено с нивата за предходната година. Това сочат изнесените предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). Така брутният външен дълг на страната ни представлява 44% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).
За сравнение, в края на юни на предходната година той е възлизал на 43,747 млрд. евро, което се равнява на 46,6% от БВП.
В края на юни краткосрочните задължения възлизат на 8,309 млрд. евро. Това бележи повишение от 1,8% на годишна база.
Дългосрочните задължения са изчислени на 35,754 млрд. евро. Те са нараснали с 0,5% за една година.
Изнесените от БНБ данни сочат, че към края на първото полугодие 26,106 млрд. евро, или 59,2% от брутните външни задължения, са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения. През 2023 г. те са били с малко по-високи нива, като са възлизали на 80,6%.
Как изглежда брутният външен дълг по сектори
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни възлиза на 10,306 млрд. евро. В рамките на една година той е нараснал с 9,1%.
Външните задължения на централната банка също са се увеличили. Към края на юни те възлизат на 2,010 млрд. евро. На годишна база това означава растеж с 2,2%.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са изчислени на 6,939 млрд. евро. При тях повишението е с 2,3% спрямо края на юни 2023 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата възлизат на 12,224 млрд. евро. Това означава нарастване с 3,4%. в рамките на една година.
Вътрешнофирменото кредитиране пък е понижило нивата си през текущата година. Към края на първото полугодие то възлиза на 12,582 млрд. Резултатът е 1,144 млрд. евро (или 8,3%) по-малко на годишна база. Разликата е най-изразената в структурата на външния дълг – 28,6% към 30 юни 2024 г., при 31,4% към същия момент на предходната година.
На 28 август Министерството на финансите пласира успешно на международните капиталови пазари облигации в три транша, деноминирани в евро и щатски долари. Общата им стойност е 3 млрд. евро и 1,5 млрд. долара, което е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. На практика за първи път от 2002 г. насам България емитира облигации на външните пазари, деноминирани в долари.
Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер от 11,7 млрд. лв., който е заложен в Закона за държавния бюджет на България за 2024 г. От изнесената информация става ясно, че 10,7 млрд. лв. от него са предназначени за пазарно ориентирано дългово финансиране под формата на емисии на ДЦК.
До момента на емисията привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,7 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар в периода април – август 2024 г.
Управлението на брутния външен дълг е критично за финансовата устойчивост на страната. Въпреки нарастването на външния дълг на страната ни, той се задържа на нива под 50% спрямо БВП. Високият брутен външен дълг е предпоставка за потенциални проблеми с изплащането на задълженията, особено когато съществува значителен валутен риск. От друга страна доброто му управление, активен мониторинг на икономическите показатели и сътрудничество с международни финансови институции може да доведе до икономическа стабилност и дългосрочен растеж.